Като тебе, мамо
| Какво да ти напиша за раздяла? ... не съм ти споделила толкова неща, а може би си ги била разбрала - тихичко ти е прошепнала нощта. Вятър повява косата побеляла и след теб извиквам - спри...! Подай ръка да ме прегърнеш, мамо, още миг до мене остани. Драскам с химикала двете ми слова, притискам ги в гръдта си - за да ти ги подаря, а ти отговаряш, не прочела нищо: "пред очите ми превърна се в жена" Поглеждам те, а ти не плачеш, нима не те е грижа? Дума не обелваш... и изплъзваш се бавно от мен. !!! Обръщаш гръб и продължаваш, слънцето се скрива и идва нощта, ала тя сега на мене ми нашепва, че с такава гордяла си се дъщеря. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Недислава Всички права запазени
Браво 
