Като в sms
посветено на Алекс
Mило, как ми липсваш и сега -
да мина всички тези километри,
прашни тротоари и асфалт,
да стоплиш всички мои мигове човешки,да съм с теб и в студ, и в мраз.
И да забравим за разстоянието,
възрастта, за всички пречки на младостта...
да облекчавам всяка твоя умореност и тъгада ти давам надежда и опора,
да съзираш слънцето отново и отново!!!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Без име Анонимна Всички права запазени
