посветено на Алекс
Mило, как ми липсваш и сега -
да мина всички тези километри,
прашни тротоари и асфалт,
да стоплиш всички мои мигове човешки,да съм с теб и в студ, и в мраз.
И да забравим за разстоянието,
възрастта, за всички пречки на младостта...
да облекчавам всяка твоя умореност и тъгада ти давам надежда и опора,
да съзираш слънцето отново и отново!!!© Без име Анонимна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
