посветено на Алекс
Mило, как ми липсваш и сега -
да мина всички тези километри,
прашни тротоари и асфалт,
да стоплиш всички мои мигове човешки,да съм с теб и в студ, и в мраз.
И да забравим за разстоянието,
възрастта, за всички пречки на младостта...
да облекчавам всяка твоя умореност и тъгада ти давам надежда и опора,
да съзираш слънцето отново и отново!!!© Без име Анонимна All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
