Като в сън
КАТО В СЪН
Той е синьо небе. Тя тревица е.
Помежду им оброк. Но от светлите.
И е въздух. От този, на птиците.
И е лудост, родена в поетите.
Непокорна трева. Във зеленото
непораснало още обичане
в нея, в утринни стъпки еленови
търся знаци за вечност и вричане.
Той небе е. В следите оглежда се,
в езерцата им бистри, дъждовни.
В знак кошута ресниците свежда
към небесните глътки съдбовни.
Той сребрее във изгревно злато.
И дъхът му изправя я трепетна.
Пулс и страст уловила земята,
преповтаря въздишки и шепоти.
Тя е в нежните струни на онзи сън,
който тихо след миг ще се слее
със небето. И носи му пеещ кълн
от тревите. Звезда ще посее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
