КАТО В СЪН
Той е синьо небе. Тя тревица е.
Помежду им оброк. Но от светлите.
И е въздух. От този, на птиците.
И е лудост, родена в поетите.
Непокорна трева. Във зеленото
непораснало още обичане
в нея, в утринни стъпки еленови
търся знаци за вечност и вричане.
Той небе е. В следите оглежда се,
в езерцата им бистри, дъждовни.
В знак кошута ресниците свежда ...