Не бързай още... малко потърпи.
Ако ли не – ти влюбвай се тогава.
За минали любови не скърби.
Той, корабът, предателски отплава.
Оковите на спомена счупѝ.
Страхът от болката ти не престава.
Като вулкан изригващ се влюбѝ,
във вените да е гореща лава.
Каквото кажат, мигом направѝ –
душата, и сърцето, и умът.
Към новата любов се отправѝ,
не стой сама на тъжен кръстопът.
Обичай пак, но не така наивно,
а смислено, творящо и по-дивно.
© Асенчо Грудев Всички права запазени