Право ми каза някога мама,
гледай сърцето ти на момата.
Нейната хубост, тя отминава,
вехне лицето, душата остава.
Право ми каза, кой да я чуе,
хубост такава, кой подминава.
Днес от кавги дойде ми до гуша,
горко на тогоз, що майка не слуша.
© Хари Спасов Всички права запазени