Казах ли, че те обичам?...Излъгах те!...
След сладкото безвремие,
когато всичко свърши,
за дълго ще мълчиш.
И по страните ти
ще слязат бавно
две сълзи.
Очите ти ще хукнат
през прозореца
в далечината,
като необяздени коне.
Не можеш да ги върнеш.
Не се вини!
Не съжалявай!
Любов, омраза,
ревност, гняв
в пространството
не съществуват.
Измислихме ги,
за да оправдаем
неспособността
да съществуваме
без тях.
Не се вини!...
Сълзите ти
с целувки ще изпия...
Казах ли, че те обичам?
Излъгах те!...
Безумно те обичам!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
