Казанлъшката роза
на Aneta_kz
В долината, където цъфтят
рози алени, бели и дъхави.
Тя родена, израснала там
сред цветя под просторите сини.
От мечтите си люлка изплела.
В тях люлеела звездни копнежи
и навярно със утрото тичала,
да им вдъхне от своите надежди.
Там от извори пила вода,
тази, дето сълзица е в Рая.
От летежния път - свобода,
начертала с дъха си безкрая.
В пъпка алена цъфнала тя.
В долината най-чудното цвете,
и не свеждала дори и глава,
щом пречували бури крилете.
Дом градила, дете е отгледала.
Стълб - опора за своите близки.
От обичта на сърцето раздавала,
и се греели, даже и чужди...
Ще я чуете в тънки треви,
да нашепва в стих своите ноти.
С обектива във тънките пръсти,
да ви води по незрими пътеки.
Тя леха е сред цъфнали рози.
Във съня си лети със комета.
Казанлъшката роза - Анета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
