15.03.2011 г., 19:29

Казано

1.2K 0 3



Казано


Разбит на  хиляди  парчета,

пак  събирам  себе  си  отново.

Страхове  превземат  ме  изцяло,

не, че  не мога да  любя твоето  тяло.

А че  продаде  себе си  в  нощта,

единствено  обзета  от  страха!

Извратена  е  играта  на  живота

и  труден  е  пътят  към  голгота!

Скършени  са  твоите  крила

и ще  останеш  дълго  в  калта.

Егото  ще  му  храниш  със  лъжи,

а  мен  за  теб сърцето  ме  боли!

Ще  те късат,  тъпчат с мръсни  лапи,

единствено  със  страх ги  правиш

лъжливо  по-богати!

лъжливо  по-богати!на  хиляди  парчета,

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момичета , Благодаря,че четете! Мъдростта идва на крилете на болката с устрема на времето!
  • Страхотно е , Пещерски! Харесва ми...
  • "Извратена е играта на живота..."
    Често сме "разбити на парчета", но въпреки всичко успяваме отново и отново да "съберем себе си", а след това опитваме да правим "житейската игра" по-добра...
    Тази сутрин реших да ти дойда "на гости", приятелю. Беше ми интересно и приятно.
    Тъга буди болката родила този стих, но извиква размисъл
    и надежда, че щом не сме безразлични към чуждата болка ще има по-малко "птици със скършени криле"...
    Желая ти хубав ден, приятелю!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...