Казано

15 мар. 2011 г., 19:29

Поэзия

853 0 3

Казано

Разбит на хиляди парчета,

пак събирам себе си отново.

Страхове превземат ме изцяло,

не, че не мога да любя твоето тяло.

А че продаде себе си в нощта,

единствено обзета от страха!

Извратена е играта на живота

и труден е пътят към голгота!

Скършени са твоите крила

и ще останеш дълго в калта.

Егото ще му храниш със лъжи,

а мен за теб сърцето ме боли!

Ще те късат, тъпчат с мръсни лапи,

единствено със страх ги правиш

лъжливо по-богати!

лъжливо по-богати!на хиляди парчета,

PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

2011-03-22T09:59:26+02:00

Момичета , Благодаря,че четете! Мъдростта идва на крилете на болката с устрема на времето!
dorkovcheto (Мартина Симидарева)

2011-03-18T18:18:44+02:00

Страхотно е , Пещерски! Харесва ми...
liliv (Лилия Велчева)

2011-03-16T08:54:03+02:00

"Извратена е играта на живота..."
Често сме "разбити на парчета", но въпреки всичко успяваме отново и отново да "съберем себе си", а след това опитваме да правим "житейската игра" по-добра...
Тази сутрин реших да ти дойда "на гости", приятелю. Беше ми интересно и приятно.
Тъга буди болката родила този стих, но извиква размисъл
и надежда, че щом не сме безразлични към чуждата болка ще има по-малко "птици със скършени криле"...
Желая ти хубав ден, приятелю!