6.10.2013 г., 22:01

Казусът празник

542 0 0

Помня, как се спънах във украсата,
поставена от майка ми за Новата година,
досущ като на Коледа, но липсваше елха.
Тя беше пъхната в найлонов чувал,
а той – мушнат във килера при доматите,
при старите увехнали цветя,
отляво са мастиките, отдясно са салатите,
приготвени за зимнина.
Еднички събеседници ще бъдат насекомите,
живеещи и снасящи по нея,
гирляндите, поени с прах, ще й прегръщат клоните,
които като тях ще посивеят.
А никой няма да си спомня за елхата,
освен през тези седем дни в годината,
в останало време тя под ключ е зад вратата
и Коледата няма да намине...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Д Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...