Помня, как се спънах във украсата,
поставена от майка ми за Новата година,
досущ като на Коледа, но липсваше елха.
Тя беше пъхната в найлонов чувал,
а той – мушнат във килера при доматите,
при старите увехнали цветя,
отляво са мастиките, отдясно са салатите,
приготвени за зимнина.
Еднички събеседници ще бъдат насекомите,
живеещи и снасящи по нея,
гирляндите, поени с прах, ще й прегръщат клоните,
които като тях ще посивеят.
А никой няма да си спомня за елхата,
освен през тези седем дни в годината,
в останало време тя под ключ е зад вратата
и Коледата няма да намине...