Oct 6, 2013, 10:01 PM

Казусът празник

  Poetry
543 0 0

Помня, как се спънах във украсата,
поставена от майка ми за Новата година,
досущ като на Коледа, но липсваше елха.
Тя беше пъхната в найлонов чувал,
а той – мушнат във килера при доматите,
при старите увехнали цветя,
отляво са мастиките, отдясно са салатите,
приготвени за зимнина.
Еднички събеседници ще бъдат насекомите,
живеещи и снасящи по нея,
гирляндите, поени с прах, ще й прегръщат клоните,
които като тях ще посивеят.
А никой няма да си спомня за елхата,
освен през тези седем дни в годината,
в останало време тя под ключ е зад вратата
и Коледата няма да намине...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...