1.10.2008 г., 13:26 ч.

Кехлибареният поглед 

  Поезия
582 0 7

Кехлибареният поглед

на асмата

сипе сладост.

Навръх следобеда

дори цикадите

в хамаците от паяжина

спят.

И всяка Златка

Златното момиче става,

навръх следобеда.

И сенките мълчат.

На котешкия гръб

лениво светят

оранжеви петна

от слънцето писма.

Ни шум,

ни полъх на листо,

и с дъх

не смея да погаля

картината,

рисувана с нега.

И през клепачите -

воалени пердета,

щадящи мойте сетива,

да може да остане

в мен

пред зимата,

следобедът.

От лятото следа.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??