Oct 1, 2008, 1:26 PM

Кехлибареният поглед 

  Poetry
605 0 7

Кехлибареният поглед

на асмата

сипе сладост.

Навръх следобеда

дори цикадите

в хамаците от паяжина

спят.

И всяка Златка

Златното момиче става,

навръх следобеда.

И сенките мълчат.

На котешкия гръб

лениво светят

оранжеви петна

от слънцето писма.

Ни шум,

ни полъх на листо,

и с дъх

не смея да погаля

картината,

рисувана с нега.

И през клепачите -

воалени пердета,

щадящи мойте сетива,

да може да остане

в мен

пред зимата,

следобедът.

От лятото следа.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??