Кехлибареният поглед
Кехлибареният поглед
на асмата
сипе сладост.
Навръх следобеда
дори цикадите
в хамаците от паяжина
спят.
И всяка Златка
Златното момиче става,
навръх следобеда.
И сенките мълчат.
На котешкия гръб
лениво светят
оранжеви петна
от слънцето писма.
Ни шум,
ни полъх на листо,
и с дъх
не смея да погаля
картината,
рисувана с нега.
И през клепачите -
воалени пердета,
щадящи мойте сетива,
да може да остане
в мен
пред зимата,
следобедът.
От лятото следа.
© Христина Комаревска All rights reserved.
