КЕНАРЕНА КЪРПА ЗА МАМА
Нали е градска бабичка от село,
щом вечер от морето духне бриз,
излиза мама с кърпата на чело –
пред входа – да подиша въздух чист.
Подпира си бастунчето пред блока –
с жените сяда кротко на дирнек,
обсъждат сигур пътнико-потока
със блага дума или присмех мек.
Те – тия бабки, много са красиви,
дори и тъй – зачулени с чембер! –
щом снощи ги почерпи сок от киви ...