Кенарена кърпа за Мама
КЕНАРЕНА КЪРПА ЗА МАМА
Нали е градска бабичка от село,
щом вечер от морето духне бриз,
излиза мама с кърпата на чело –
пред входа – да подиша въздух чист.
Подпира си бастунчето пред блока –
с жените сяда кротко на дирнек,
обсъждат сигур пътнико-потока
със блага дума или присмех мек.
Те – тия бабки, много са красиви,
дори и тъй – зачулени с чембер! –
щом снощи ги почерпи сок от киви
пияният квартален кавалер.
Но аз сред тях си гледам само мама,
защото хубавица ми е тя! –
с кенарената кърпа с цвят на слама,
с втъкани в нея есенни цветя.
Стълбището превзел на два-три скока,
когато и над мен заесени,
и аз ще седна някой ден пред блока –
да си посмислям земните ѝ дни.
И – може да е зрителна измама,
а може и измама да не е? –
но ще ми грее образът на мама! –
в кенарената кърпа на райе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
