Кестенче ме перна по главата
КЕСТЕНЧЕ МЕ ПЕРНА ПО ГЛАВАТА
... нали поет съм адски неизвестен,
и в столицата бях дошъл за ден,
изпрати ме един софийски кестен,
търкулнал се по „Руски” подир мен.
Туй кестенче така ме шибна яко,
че всичко мигом ми се изясни! –
ще ми върви по мед, масло и мляко
във всичките оставащи ми дни.
– Пусни си тото! – рече ми бакшишът, –
това се казва истински късмет!
Защото, брате, много хора пишат,
но перне ли те кестен, си Поет!
Бог с него сякаш би ми телеграма,
че иде ми отнейде есента.
Поезията – зрителна измама! –
самичък си я пиша – и чета.
Туй кестенче във пазвата си пъхнал,
приличам си по нещо с Робин Худ –
във джобчето на дрехата си връхна
ви приютих от идещия студ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
