Отивам.
Сега пък ще се влюбя
в дърваря от желязо.
Направих жълти плочки
от слънцето на юга.
През ниви
и чучела на вуду
вода и смърт ще газя.
Не искам страст задочна
през мишката на Гугъл.
Заспивай.
Аз няма да се губя
в илюзиите празни
с романтики свързочни
на фейсбучни услуги.
Увивам
усмивката си груба
в червило с цвят фантазен
и под смартфóнна фуга
летя на ставка очна
към... дървено желязо.
Наливай
от фарса още.
Ще бъда призрак дива
в компютъра ти нощем.
Не ме убивай
и на живо.
18.05.2019
© Мария Димитрова Всички права запазени