21.01.2007 г., 16:42

Килимче вълшебно

1.9K 0 14
Килимче вълшебно
да ти подаря
аз искам сега -
да можеш да литнеш
над гори, планини,
градове и села,
над бурни морета, реки,
незнайни и знайни земи,
за миг да пристигнеш
при мене най-после ти...
Да влезеш през прозореца
на стаята ми тихо
и да се сгушиш в мен,
докато още спя.
Аз ще си помисля,
че отново те сънувам,
ще ти се усмихна,
ще те прегърна
и ще те целуна...
И ще пием дълго, дълго -
цяла нощ една,
елексир най-прекрасен
на любовта...
А като погали ни
първият слънчев лъч,
ти ще ме целунеш
и обратно пак
ще тръгнеш,
литнал на
килимчето вълшебно,
с което пак
при мен ще дойдеш...

11.01.2007г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря на всички за прекрасните отзиви- килимчето е за всички влюбени и разделени души!!!
    С много усмивки
    Веси
  • Може ли да ми заемеш това килимче?
    Поздрави, хареса ми
  • Хубаво
    Поздрав!
  • Влюбен е, Вили, но е мнооооооооооого далеч, само стълба и то трябва да е до последния етаж на блока- няма да помогне...
    Благодаря ти за хубавия отзив- дори се усмихвам, благодаря.
  • Ако е влюбен, няма да му трябва килимче! Той сам ще го намери! Или пък ти "пусни стълба от прозореца"! Ако нямаш - имаше една приказка, в която спускаха своята дълга плитка от кулата и пак се срещаха!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...