21 янв. 2007 г., 16:42

Килимче вълшебно

Поэзия

1.9K 0 14

Килимче вълшебно
да ти подаря
аз искам сега -
да можеш да литнеш
над гори, планини,
градове и села,
над бурни морета, реки,
незнайни и знайни земи,
за миг да пристигнеш
при мене най-после ти...
Да влезеш през прозореца
на стаята ми тихо
и да се сгушиш в мен,
докато още спя.
Аз ще си помисля,
че отново те сънувам,
ще ти се усмихна,
ще те прегърна
и ще те целуна...
И ще пием дълго, дълго -
цяла нощ една,
елексир най-прекрасен
на любовта...
А като погали ни
първият слънчев лъч,
ти ще ме целунеш
и обратно пак
ще тръгнеш,
литнал на
килимчето вълшебно,
с което пак
при мен ще дойдеш...

11.01.2007г.
София, България

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси (Весела Кънчева)

Много благодаря на всички за прекрасните отзиви- килимчето е за всички влюбени и разделени души!!!
С много усмивки
Веси

2007-01-22T14:52:06+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Може ли да ми заемеш това килимче?
Поздрави, хареса ми

2007-01-21T22:10:04+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубаво
Поздрав!

2007-01-21T21:02:58+02:00
Веси (Весела Кънчева)

Влюбен е, Вили, но е мнооооооооооого далеч, само стълба и то трябва да е до последния етаж на блока- няма да помогне...
Благодаря ти за хубавия отзив- дори се усмихвам, благодаря.

2007-01-21T20:50:10+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Ако е влюбен, няма да му трябва килимче! Той сам ще го намери! Или пък ти "пусни стълба от прозореца"! Ако нямаш - имаше една приказка, в която спускаха своята дълга плитка от кулата и пак се срещаха!

2007-01-21T20:44:24+02:00