Килимче вълшебно да ти подаря аз искам сега - да можеш да литнеш над гори, планини, градове и села, над бурни морета, реки, незнайни и знайни земи, за миг да пристигнеш при мене най-после ти... Да влезеш през прозореца на стаята ми тихо и да се сгушиш в мен, докато още спя. Аз ще си помисля, че отново те сънувам, ще ти се усмихна, ще те прегърна и ще те целуна... И ще пием дълго, дълго - цяла нощ една, елексир най-прекрасен на любовта... А като погали ни първият слънчев лъч, ти ще ме целунеш и обратно пак ще тръгнеш, литнал на килимчето вълшебно, с което пак при мен ще дойдеш...
Влюбен е, Вили, но е мнооооооооооого далеч, само стълба и то трябва да е до последния етаж на блока- няма да помогне...
Благодаря ти за хубавия отзив- дори се усмихвам, благодаря.
Ако е влюбен, няма да му трябва килимче! Той сам ще го намери! Или пък ти "пусни стълба от прозореца"! Ако нямаш - имаше една приказка, в която спускаха своята дълга плитка от кулата и пак се срещаха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
С много усмивки
Веси