Jan 21, 2007, 4:42 PM

Килимче вълшебно

  Poetry
1.9K 0 14
Килимче вълшебно
да ти подаря
аз искам сега -
да можеш да литнеш
над гори, планини,
градове и села,
над бурни морета, реки,
незнайни и знайни земи,
за миг да пристигнеш
при мене най-после ти...
Да влезеш през прозореца
на стаята ми тихо
и да се сгушиш в мен,
докато още спя.
Аз ще си помисля,
че отново те сънувам,
ще ти се усмихна,
ще те прегърна
и ще те целуна...
И ще пием дълго, дълго -
цяла нощ една,
елексир най-прекрасен
на любовта...
А като погали ни
първият слънчев лъч,
ти ще ме целунеш
и обратно пак
ще тръгнеш,
литнал на
килимчето вълшебно,
с което пак
при мен ще дойдеш...

11.01.2007г.
София, България

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря на всички за прекрасните отзиви- килимчето е за всички влюбени и разделени души!!!
    С много усмивки
    Веси
  • Може ли да ми заемеш това килимче?
    Поздрави, хареса ми
  • Хубаво
    Поздрав!
  • Влюбен е, Вили, но е мнооооооооооого далеч, само стълба и то трябва да е до последния етаж на блока- няма да помогне...
    Благодаря ти за хубавия отзив- дори се усмихвам, благодаря.
  • Ако е влюбен, няма да му трябва килимче! Той сам ще го намери! Или пък ти "пусни стълба от прозореца"! Ако нямаш - имаше една приказка, в която спускаха своята дълга плитка от кулата и пак се срещаха!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...