12.06.2010 г., 10:39

Китайска приказка

671 0 2

 

И ето, че
душата ми е в парка,
а клетката - с отворена вратичка
виси на клон.
Наоколо ухаят

магнолии.

Играят тай чи.


Поглежда предпазливо
еднооко,
през тъничките пръчици
се мята,

гърди издува

и глава изправя

и ей я  вече долу

на земята.

 

Замахва със перцата
многоцветни.

Тай чи започва да играе
в парка
и, земната хармония
усетила,

със другите певци във хор запява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лечебно ми подейства... Хармония не просто със света, но и със себе си... трудно, но не е невъзможно!
  • Вътрешни бойни изкуства - скрита загадъчност, плод на фантазията!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...