И ето, че
душата ми е в парка,
а клетката - с отворена вратичка
виси на клон.
Наоколо ухаят
магнолии.
Играят тай чи.
Поглежда предпазливо
еднооко,
през тъничките пръчици
се мята,
гърди издува
и глава изправя
и ей я вече долу
на земята.
Замахва със перцата
многоцветни.
Тай чи започва да играе
в парка
и, земната хармония
усетила,
със другите певци във хор запява.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
