23.01.2011 г., 11:19

Китарата

1.4K 0 1

Като пръснати звуци от китара

минава нашият живот.

Китара - звучна, силна, чувствена,

в ръцете изкусен китарист.

 

Струните златни нижат тонове,

струни, опънати докрай.

Само миг невнимание

дели ги от вечния покой.

 

Свири свирачът, ниже нотите,

звуците - един след друг.

Тъй както миговете от живота

ни следват в житейския ни път.

 

Свири, свири, свирачо, свири,

дрънни с пълна мощ китарата,

нека да усетим с пълна пара

как действат хилядите звуци от гласа на струните.

 

Но ето - краят на мелодията идва!

Но ето - късат се струните!

Увисват, а той се мъчи -

мъчи се да свири на китарата.

 

Остават три - две - една,

мина мелодията, мина и живота.

Не може да се изсвирят повече тонове,

не могат да се изживеят още мигове!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Космически автор Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да... живота ни е една странна мелодия. Харесва ми замисълът.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...