13.06.2018 г., 8:38 ч.

Китарата 

  Поезия
667 2 1


Една китара пак със свойте трели
оглася тъжно вътрешния двор...
И лястовиците дори са спрели
да водят своя лястовичи спор.
Притихнали, прозорците отсреща
крила разтварят, за да я послушат...
А слънцето залязващо, горещо,
на покривите ляга и се сгушва...
Китарата извива все нагоре
протяжно, тъжно... и не се повтаря...
Тя привечер обсебила е двора.
И в здрача летен с него разговаря...


Юни 2018

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??