9.12.2007 г., 9:13 ч.

Кивотът 

  Поезия
870 0 17
Живях сред грехове и провинения,
прашинка бях във буца пръст,
сред гордост, страхове и унижения
аз носех тихо своя кръст.
Отиде си - не те е имало...
занесе с теб и моето небе,
остави ми - горчиво минало,
съвестта ми да го погребе.
Но днес отново съм свободен,
макар, че бог насреща ми върви,
съдбата ми е знак проокобен,
препъва се в дъха ми и кърви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Предложения
: ??:??