Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
9.12.2007 г., 9:13 ч.

Кивотът 

  Поезия
771 0 17

Живях сред грехове и провинения,
прашинка бях във буца пръст,
сред гордост, страхове и унижения
аз носех тихо своя кръст.

Отиде си - не те е имало...
занесе с теб и моето небе,
остави ми - горчиво минало,
съвестта ми да го погребе.

Но днес отново съм свободен,
макар, че бог насреща ми върви,
съдбата ми е знак проокобен,
препъва се в дъха ми и кърви.

Когато тръгна - аз линеех,
в една частица - бяла светлина,
бях птица волна и се реех,
а днес... затъвам в тишина...

А някой пак  -  оттам  крещи...
Не знаех, че е в моите представи.
- Живея сред сумрака на свещИ.
ела, вземи ме, някой ме забрави...

Живея пак сред мъки и лишения,
сякаш съм преследван от живота,
сред радости и страхове - вълнения,
достигам плахо своята голгота.

Вървя сега загърбил греховете,
отворил книгата - живот,
опитвам да чета под редовете
и търся в мене, скрития кивот....

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??