Кивотът
Живях сред грехове и провинения,
прашинка бях във буца пръст,
сред гордост, страхове и унижения
аз носех тихо своя кръст.
Отиде си - не те е имало...
занесе с теб и моето небе,
остави ми - горчиво минало,
съвестта ми да го погребе.
Но днес отново съм свободен,
макар, че бог насреща ми върви,
съдбата ми е знак проокобен,
препъва се в дъха ми и кърви.
Когато тръгна - аз линеех,
в една частица - бяла светлина,
бях птица волна и се реех,
а днес... затъвам в тишина...
А някой пак - оттам крещи...
Не знаех, че е в моите представи.
- Живея сред сумрака на свещИ.
ела, вземи ме, някой ме забрави...
Живея пак сред мъки и лишения,
сякаш съм преследван от живота,
сред радости и страхове - вълнения,
достигам плахо своята голгота.
Вървя сега загърбил греховете,
отворил книгата - живот,
опитвам да чета под редовете
и търся в мене, скрития кивот....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
