6.01.2007 г., 1:24

клада

1K 0 18
клада




жени в командировка

еманципиран ужас

особено ако са три

или повече дори

къде остава нежността

и копнежите трескави

прокудена готовността

за подвизи ласкави

защо пък да се лъжем

щом са повече от две

шансът на мъжа е зле

липсва им кураж ли иначе

или се лъжат помежду си

заблуждават се във сила

а са нежно нараними

когато са саминки

ангели са мними

всъщност както и да е

аз не искам друго

не

само в лапичките им да падна

пък дори да ме командироват

на тяхната пламтяща клада



;)

ЧАР
.......06.01.07


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хех*, благодаря за усмивката, Чар!
  • Интересно е наистина!
    Моногамните мъже не се ли прекланяха само пред една жена!?
    Или колкото повече, толкова по-добре.
    Навярно апострофираш, но ми харесва!
    Моите поздравления!
  • Това съм го пропуснала ...
    С три? Та това е масовка.
    Май края съм ти изпуснала
    докато бях в командировка.


    Поздрав и усмивка за стиха
    и умната с "опасния чар"
  • Направо си Върха 4ар!Поздрав и Браво!
  • Различно и удивително.
    Дръзко желение за три

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...