11.02.2025 г., 13:14

Клада от премълчаното

340 2 7

КЛАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНОТО

 

Голямата измама, че зад ъгъла

ме чака по-добър, красив живот,

остава сетивата ми излъгани

и дългото ми лутане без брод.

 

Защо ли съм си мислила, че лесно е

без другия да можеш да мълчиш

в пространството – препълнено от вестници,

от сериали и досаден кич?

 

А ето че внезапно тръгва другият

и тишината сляга над града.

Тогава ли разбирам, че съм губила

безценното ни време в суета?

 

И че няма начин тук да се завърне –

каквото премълчах – да му река.

Угаснало, последното му въгленче

изронва се в прашинки и тъга.

 

На мене ми омръзна да воюваме.

Та утре ще сме само дъх и дим!

Кажи ми нещо простичко и хубаво

и всичко най-накрая да простим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...