Клада от премълчаното
КЛАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНОТО
Голямата измама, че зад ъгъла
ме чака по-добър, красив живот,
остава сетивата ми излъгани
и дългото ми лутане без брод.
Защо ли съм си мислила, че лесно е
без другия да можеш да мълчиш
в пространството – препълнено от вестници,
от сериали и досаден кич?
А ето че внезапно тръгва другият
и тишината сляга над града.
Тогава ли разбирам, че съм губила
безценното ни време в суета?
И че няма начин тук да се завърне –
каквото премълчах – да му река.
Угаснало, последното му въгленче
изронва се в прашинки и тъга.
На мене ми омръзна да воюваме.
Та утре ще сме само дъх и дим!
Кажи ми нещо простичко и хубаво
и всичко най-накрая да простим.
© Валентина Йотова All rights reserved.
