Клането 1877г.

Посветено на 148-ата годишнина от клането в Любенова махала (тогава Гюнели махле) през Руско-турската освободителна война на 14 юли 1877 г.

Мъртвешка тишина настъпи на село,  
помня адските мъки, безчовечното дело,  
юлска жега беше, слънцето сипеше жар,  
животът за миг чезнеше, клаха ни без жал,  
рухнали къщи, огънят още чувахме,  
и към черквата, всинца ний се втурвахме.  

Наставаше скръбно зрелище,  
стигнахме нашата светиня и сетно убежище -  
храм „Свети Великомъченик Георгий”,  
уплашени се давехме в теснотиите му знойни.  
Още писъците помня на майките с деца,  
труповете до мен рухваха със страшни лица.  

Вцепенихме се всинца, студ ни обгърна.  
Аз плачех, вече нямаше кой да прегърна,  
молехме със сълзи тиранина за милост,  
но душата му черна обзета бе от низост.  
Минаха няколко часа, всичките измряха,  
щом ятаганите в храма грозно заиграха.  

Краят всинца дочакаха в кървавата сеч,  
реки мътни и кървави бликнаха в теч,  
в храма разрушен, от мъки почернен,  
тиранинът от злато и накити запленен,  
разкъсваше дрехите ни, скубеше коса,  
разчленяваше старци, моми и деца.  

Касапинът налиташе бесен върху ни,  
бяхме хиляди, а не остана и един.  
Чувам още терзанията и плача,  
кръвта алена бликна от бича,  
грабеха от труповете монети и пендари,  
и после ги продаваха по селските мегдани.  

Тиранинът вековен колеше наред,  
пред очите Божии, от ярост обзет,  
в яма дълбока мъртвите слагаше,  
и нищо, що диша, насреща не оставаше.  
Мътни реки стичаха се навред  
от невинни пеленачета, жени в разцвет.  

Млада кръв накапа всяко растение,  
но след Голгота дойде възкресение,  
яви се на небосвода ярка звезда,  
и светите мъченици родиха свобода,  
разпятие като на Голгота, тежко изстрадали,  
мъст не пожелаха, а да не бъдат забравени.

Историята нека се помни!
31.05.2025г.