sisi6571 (Светла Илиева)
46 3466
18.07.2019 г., 8:27 ч.

Клас стани! 

  Поезия » Философска
1094 3 5

Боже, как да повярваш, че трийсет лета отлетяха?!

Като сини балони в небесната вис се стопиха.

Сякаш сън са били, а ние сме същите някъде –  

там, където звънецът училищен с песен ни вика.

 

Там учител добър ни повежда, ръката ни хване – 

неуверено нижем в тетрадките тънки чертички, 

та от плахи хлапета Калена стомана да станем,

за света щом прогледнем, зачитайки сричка след сричка.

 

Ей ни – пак ни връхлитат диктовки, контролни и класни,

теореми и формули, тези, физични закони.

Тебешири летят и бележки, и смях в междучасия.

Часове и ваканции чакани още се гонят.

 

Още пази чина двете  букви, изписани тайно,

на момичето, дето  сърцето ти кара да трепка.

И наивно , по детски си вярваш – ще бъде безкрайна

любовта, отпечатана там, почти като клетва.

 

Там пораснахме щури и дръзки – орли устремени.

От науката силни криле – дар безценен, добили.

Ех, училище скъпо – ти – слънчева, цветна вселена,

подари ни простор. И летим вече трийсет години! 

 

Клас стани! Неспокоен бъди със предишния порив!

Нито миг не преставай да учиш, да знаеш, да искаш!

Да променяш света към добро! И уверен да водиш!

Няма край Мъдростта – предстои ни най-важният изпит!

 

Всеки ден е урок – как с делата си ярко да светим,

как след нас да остават следи, като лава горещи.

Да летим, да градим, да се целим високо в небето.

Покорили безброй върхове, да останем Човеци!!!

 

Още парят във нас на търсачите смели искрите.

Вий – момчета, момичета, сбирайте стройни редици! 

Пред Живота – суровият, стриктен и вечен учител,

макар посребрели, до днес се зовем Ученици!!!

© Светла Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По наше време, Вале, учителите бяха богоравни - с такова уважение и страхопочитание сме ги слушали... Няма да правим паралел между минало и настояще, разликата е очевАдна!!
  • всяка година звъня на класната за рождения й ден, тя ме обичаше като свое дете и винаги ме подкрепяше
  • Благодаря, г-н Безжичен! Трябва огънят ни да гори, иначе всичко губи смисъл!
  • Много възторжено, но истинско.
    Добре е, че все още има такива хора. Само с тях може да оцелее човечеството.

    Не с "инвеститори", "предприемачи-латифундисти", грабители на ресурси, "джендъри", "глобалисти" и всякакви подобни безумно алчни и безкрайно егоистични креатури (за тях не мога да ползвам думи като създания).
  • Светле, нямам думи за този стих!... Благодаря ти за него!!! Бъди благословена!
Предложения
: ??:??