Класически щастлив край
Имало време, когато
по реките е текло истинско злато,
по дърветата весело птичките пели,
на трапезата имало гозба богата.
Но дошли като гръм караконджули страшни
със одежди злокобни,миризливи и прашни.
Изтъпанчи се тогаз
караконджулът главен
и с грозния си глас
викна сподавен:
Хей,ти! Дето цар се наричаш,
ИЗЛЕЗ ВЕДНАГА, ако обичаш..
Предайте се без бой,
по-силни сме ние,
без никакви проблеми
ще ви надвием!
Предали се хората,нямало как,
да се биел никой нямал мерак
и тъй земите светли и красиви,
завзети били от караконджулите миризливи.
Но родил се юнак с блясък в очите,
благороден и смел, с огън в гърдите.
Изправил се той пред караконджула ужасен,
извади уверено мечът опасен
и преди караконджулът дума да завърже,
юнакът красив го заколил набърже.
Възседнал престола и викнал с мощен глас:
- От днес нататък управлявам аз!
Радост и спокойствие настъпили навред,
възцарил се мир години напред...
(и тъй завършва този куплет)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никифор Никифоров Всички права запазени
