Имало време, когато
по реките е текло истинско злато,
по дърветата весело птичките пели,
на трапезата имало гозба богата.
Но дошли като гръм караконджули страшни
със одежди злокобни,миризливи и прашни.
Изтъпанчи се тогаз
караконджулът главен
и с грозния си глас
викна сподавен:
Хей,ти! Дето цар се наричаш,
ИЗЛЕЗ ВЕДНАГА, ако обичаш.. ...