Клечка
Не виждам нищо, сам съм.
Дори и демоните си заминаха.
Преди да тръгнат се стараха.
Перфектен ад – прилежно всичко мебелираха.
Прегърнала безвремието
душата ми безпътна чака.
П0следна клечица надежда драска–
или успява, или потъва в мрака.
На кладата със жлъч
една искра надежда трябва
и мъничко късмет –
да пламне огънят на вярата.
Изгасна, нищо....
Ще разтребя пипнешком във пъкъла.
А някой ден след цялото безвремие
кутийка с клечки може да намеря в ъгъла.
Очите ми привикнали към мрака
отказваха да видят чудото.
Надеждата гореше на земята
съвсем до купчината суха мъка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камен Каменов Всички права запазени
