Клечка
Не виждам нищо, сам съм.
Дори и демоните си заминаха.
Преди да тръгнат се стараха.
Перфектен ад – прилежно всичко мебелираха.
Прегърнала безвремието
душата ми безпътна чака.
П0следна клечица надежда драска–
или успява, или потъва в мрака.
На кладата със жлъч
една искра надежда трябва
и мъничко късмет –
да пламне огънят на вярата.
Изгасна, нищо....
Ще разтребя пипнешком във пъкъла.
А някой ден след цялото безвремие
кутийка с клечки може да намеря в ъгъла.
Очите ми привикнали към мрака
отказваха да видят чудото.
Надеждата гореше на земята
съвсем до купчината суха мъка.
© Камен Каменов All rights reserved.
