29.10.2007 г., 9:06

Клечка кибрит

1.5K 0 4
Клечка кибрит


Запалена клечка кибрит,
последна тя ми остана.
Една клечка само, издигаща
душата на ангел и пареща
подземната дяволска рана.

Нека душата се стопли и
намери покой. Да пламне
сърцето отново, то чува
скритите вопли на това
огнено слово.

Изгоряла клечка кибрит
на любовта отживяла, две
очи нежни ронят сълзи,
в тиха и мъчна раздяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...