На сгушена скамейка пред пазара
поседнала е тихичко старица,
изложила картини….да изкара
за внучката си някоя парица,
че мъчи го детето болест тъмна,
а пръстите превити от артрита,
все трескаво рисуват…вън се съмна,
потегля тя, с душата си открита!
За свойта участ никой не обвиня,
прегърбена от старости и мъка,
не проси тя с ръка за милостиня,
с боите си прогонва....недоимъка!
И радост трепва в старческо лице,
колчẻм ли минувач на тротоара,
поспре приел съдбата присърце
и купи си картина.......от пазара!
23.08.2016 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени