vladetoned

Над мен ще хвърлят нявга буца пръст, не ще остана вечно на земята.

В мига преди да ми забият кръст, аз искам със ръчицата си свята

свещица да запали дъщеря ми, да грейне пламък, път да ми проправи…

И вятърът понесъл ми душата -приятел мой, не ще да ме остави!

 

Жена ми пред студения амвон, аз с трепет на раздяла ще прегърна

и стиховете с тъжен полутон във песни нека мигом се превърнат.

И вечно ще обичам ги и двете! Не ща над мен сълзи, това не бива!...

Ах, просто ми пазете стиховете и любовта ми – топла и красива…

 

Помнете ме добър и лош - такъв, какъвто аз живях…Прости ми, Боже!

А виното - подобие на кръв, разлейте над последното ми ложе!

 

                                                                              В. Недялков

Избрани произведения

  • В прегръдките на мама

    Поезия   498  32  27  На Латинка-Златна
    Среднощни ветрове люлеят
    у пазвите си златна шума.
    Разказва притча суховеят
    с набързо наредени думи. ...
  • Жена си, Божа милостиня

    Поезия » Любовна   1136  34  35  На Любослава
    Самото име е... любов!
    Душата си отключена забравих,
    изгубих си ключа от нея… нейсе!
    Под прага ли за тебе го оставих ...
  • Дали ще я срещна...

    Поезия » Любовна   1214  22  44  Не мога да пиша за обич
    в самотна, изтляла душа!
    С ръце във огнище да ровя
    пустинно угасло,...а тя
    за мен да е спомен химерен ...
  • Боже, толкова малко ми стига

    Поезия » Любовна   730  25  25  Боже, аз за едничко копнея,
    две любими очи – топли ружи.
    Нежни песни за тях да изпея
    та дано ги навеки заслужа.
    Боже, толкова малко желая, ...
  • Бялата гълъбица

    Поезия » Любовна   339  21  24  Площадът е в сиво облечен
    с пейзажа студен и мъглив.
    Опадали кестени вече
    кожуха си свалят бодлив.
    Листа позлатени се ронят, ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.