17.08.2016 г., 21:32 ч.

Клетка 

  Поезия
572 0 2

Затворени в мрака,
аз и ти се превръщаме в статуи.
Душите ни горят, 
както и телата.
Мъката разяжда бавно.
Бавно умираме, 
но ние никога не сме живели. 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??