Клетка от сълзи
Сърцето ми в пещта гори,
и огънят обгръща го зловещо,
жаравата го пари със очи
и в пепелта потъва то безмълвно.
Сърцето ми за теб тупти
и бликват сълзи от моите очи,
сърцето ми за тебе вика
и в мрежите ти се оплита.
Обичаш ме, нали?
Ела и ми го покажи!
Не ме затваряй в клетка
изкусно плетена
от болка и сълзи.
Ела при мен,
сърцето ми спаси,
милвай ме по-нежно от момини сълзи,
с цветя косите ми покрий,
очите със целувки затвори,
безкрайни ще са дните с теб
и слънцето ще бъде по-красиво,
залезът ще ни докосва
с розови мечти,
луната името ти ще шепти,
а всеки изгрев –
надежда ще ни носи
надежда за бъдещите дни
и за любовта, която в нас гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Георгиева Всички права запазени
