Чужди ръце ме прегръщаха,
чужди и така нежелани.
Чужди устни мен ме целуваха,
проклети и толкоз измамни.

Заклевам ги във всичко свято
в Ада земен да горят,
да имат зима посред лято
и ледове над тях да се топят.

Да почувстват болката голяма,
да изпитат ужаса, в който бях.
За такива - прошка няма,
за тез подобия на същества.

Проклинам ги от дън душата,
това, което сториха със мен,
да им го върне три пъти съдбата
и покой да нямат нито ден.

Дори когато грабне ги смъртта,
във вулкан от лава да изгарят,
да се разтапят техните тела
и като мен да молят за пощада.

И нека плачат, викат и крещят,
от болка да разкъсва се душата,
с нож очите им да избодат,
над тях да няма милост Сатаната.

И черни дяволи край тях да вият,
да ги удрят, блъскат, мятат
и прокобна демонска стихия
над главите им да пратят.

И тогава нека ги оставят
да се скитат празни, унизени,
тъй че никога да не забравят
това, което сториха със мене.