Чужди ръце ме прегръщаха,
чужди и така нежелани.
Чужди устни мен ме целуваха,
проклети и толкоз измамни.
Заклевам ги във всичко свято
в Ада земен да горят,
да имат зима посред лято
и ледове над тях да се топят.
Да почувстват болката голяма,
да изпитат ужаса, в който бях.
За такива - прошка няма,
за тез подобия на същества. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация