Jul 24, 2007, 10:16 PM

Клетва

  Poetry
788 1 1

Чужди ръце ме прегръщаха,
чужди и така нежелани.
Чужди устни мен ме целуваха,
проклети и толкоз измамни.

Заклевам ги във всичко свято
в Ада земен да горят,
да имат зима посред лято
и ледове над тях да се топят.

Да почувстват болката голяма,
да изпитат ужаса, в който бях.
За такива - прошка няма,
за тез подобия на същества.

Проклинам ги от дън душата,
това, което сториха със мен,
да им го върне три пъти съдбата
и покой да нямат нито ден.

Дори когато грабне ги смъртта,
във вулкан от лава да изгарят,
да се разтапят техните тела
и като мен да молят за пощада.

И нека плачат, викат и крещят,
от болка да разкъсва се душата,
с нож очите им да избодат,
над тях да няма милост Сатаната.

И черни дяволи край тях да вият,
да ги удрят, блъскат, мятат
и прокобна демонска стихия
над главите им да пратят.

И тогава нека ги оставят
да се скитат празни, унизени,
тъй че никога да не забравят
това, което сториха със мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...