9.07.2012 г., 17:14

Клетва

1.3K 0 1

Прободе  сърцето ми с клетвата тежка,

аз няма да търся отплата.

Душата ти знам, че е честна, човешка,

напреко съдбата ни, злата.

 

Пази ме там, някъде, в чистия спомен

и аз ще те скрия дълбоко.

Дори да си нейде прокуден, бездомен,

дори да си гонен жестоко,

 

аз пак съм онази, с приятелско чувство,

аз пак ще те мисля и страдам.

Да, тънката граница в нас е изкуство,

пази се от мене – пропадам !… 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...