23.04.2011 г., 17:19

Клетва

749 0 2

                                                   КЛЕТВА

 

Ако трябва, Творецо, да стигна до теб

безпризорен, измъчен и жаден,

ще вървя, но без гняв или ропот стаен,

без да търся вина и награда.

 

Нека бъде съдбата ми

мост над река –

да минават през мен чужди страсти,

чужди сълзи да бърша,

да подавам ръка –

търпеливо, но не безучастно.

 

През химери безплодни

и лъстиви мечти,

преминавайки несъблазнено,

да дарява сърцето ми топли лъчи,

но отплата за туй да не вземам.

 

Без злорадо доволство –

излишен багаж,

ще пътувам, че пътят е стръмен.

Нека МИЛОСТ, ЛЮБОВ, СВОБОДА и КУРАЖ

да ми светят, когато е тъмно.

 

Ако падна, пълзейки

ще дойда все пак –

изтерзан и сломен,

слаб и беден,

недокоснат обаче от жалкия страх,

че ще бъда пред Тебе последен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Луканов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...