23 апр. 2011 г., 17:19

Клетва

754 0 2

                                                   КЛЕТВА

 

Ако трябва, Творецо, да стигна до теб

безпризорен, измъчен и жаден,

ще вървя, но без гняв или ропот стаен,

без да търся вина и награда.

 

Нека бъде съдбата ми

мост над река –

да минават през мен чужди страсти,

чужди сълзи да бърша,

да подавам ръка –

търпеливо, но не безучастно.

 

През химери безплодни

и лъстиви мечти,

преминавайки несъблазнено,

да дарява сърцето ми топли лъчи,

но отплата за туй да не вземам.

 

Без злорадо доволство –

излишен багаж,

ще пътувам, че пътят е стръмен.

Нека МИЛОСТ, ЛЮБОВ, СВОБОДА и КУРАЖ

да ми светят, когато е тъмно.

 

Ако падна, пълзейки

ще дойда все пак –

изтерзан и сломен,

слаб и беден,

недокоснат обаче от жалкия страх,

че ще бъда пред Тебе последен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Луканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...