КЛЕТВА

Ако трябва, Творецо, да стигна до теб

безпризорен, измъчен и жаден,

ще вървя, но без гняв или ропот стаен,

без да търся вина и награда.

Нека бъде съдбата ми

мост над река –

да минават през мен чужди страсти,

чужди сълзи да бърша,

да подавам ръка –

търпеливо, но не безучастно.

През химери безплодни

и лъстиви мечти,

преминавайки несъблазнено,

да дарява сърцето ми топли лъчи,

но отплата за туй да не вземам.

Без злорадо доволство –

излишен багаж,

ще пътувам, че пътят е стръмен.

Нека МИЛОСТ, ЛЮБОВ, СВОБОДА и КУРАЖ

да ми светят, когато е тъмно.

Ако падна, пълзейки

ще дойда все пак –

изтерзан и сломен,

слаб и беден,

недокоснат обаче от жалкия страх,

че ще бъда пред Тебе последен.