14.10.2008 г., 14:10

Клетва

2.2K 1 44

Не се случих на точния мъж
(не ми носи цветя без причина).
Моят дом е от кал и камъш,
но и пръстен си имам - от глина.

Този мъж не говори добре,
но когато мълчи - онемявам.
От години небето краде
и градини от него ми прави.

А когато навън завали
от ръце сътворява ми покрив.
Той не пита „Защо?” и „Дали?”.
И след него във мен не е мокро.

Не се случих на точния мъж. 
Моят нищо не иска в замяна.
Имам пръстен. И дом от камъш.
Шепа обич в ръка - вместо камък.

14.10.2008 г.
Дарина Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...