Oct 14, 2008, 2:10 PM

Клетва

  Poetry » Love
2.2K 1 44

Не се случих на точния мъж
(не ми носи цветя без причина).
Моят дом е от кал и камъш,
но и пръстен си имам - от глина.

Този мъж не говори добре,
но когато мълчи - онемявам.
От години небето краде
и градини от него ми прави.

А когато навън завали
от ръце сътворява ми покрив.
Той не пита „Защо?” и „Дали?”.
И след него във мен не е мокро.

Не се случих на точния мъж. 
Моят нищо не иска в замяна.
Имам пръстен. И дом от камъш.
Шепа обич в ръка - вместо камък.

14.10.2008 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...