Клиент на живота

Колко странен е станал света,
колко нови неща се случват,
как странно сега
винаги чувствата с омраза завършват?
Променени са всички:
ученици, ученички...
Вече истинска любов не съществува,
дори тя с пари се купува.
Няма мъж,
който поне веднъж
да не е изневерил,
да не се е връщал препил...
искам сега да кажа няколко истини:
Светът наистина се промени
и то до такава степен, че даже
човека срам изпитва, ако пари откаже.
Защо стана така?
Леле... да вземам ножа и да се режа,
че ми писна от тая игра,
Ех... тая пара,
на никой не прощава!
Всеки да дава каквото ще дава,
да ми казва каквото ще казва сега,
защото още след малко няма да ме има,
или ще хвана ножа, или отивам в чужбина!
Тези приказки на моята съседка,
ме накараха да си направя сметка,
смятах ли смятах,
дългове отмятах!
Казвах си: - На тоз ще простя,
на онзи също, но не е една тя...
Изсипаха ми се куп сметки в празната глава,
спрях да мисля за момент
и осъзнах, че съм на живота клиент!
Плащам, купувам, давам, взимам... като в магазин,
почувствах се като на училищния чин.
Имам забравени сметки,
неуредени проблеми с - на мъжа ми - някакви кокетки...
Сега му е времето да напазарувам
и ми се струва, че някой ще псувам!
Защо да крия това, което си ми е на душата,
ще си го кажа - нали за това съм такава устата!